гр. Пловдив, ул. Турист, №2
Брой преглеждания на фирмата: 4877
Пловдив е един от най-древните градове в Европа, по-древен от Рим, Атина, Константинопол и е съвременник на древна Троя. През 72г. пр. н.е. римскияпълководец Теренциус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните вече назовават Тримонциум/град на три хълма/. В края на IV век пловдивският ... Виж повечеПловдив е един от най-древните градове в Европа, по-древен от Рим, Атина, Константинопол и е съвременник на древна Троя. През 72г. пр. н.е. римскияпълководец Теренциус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните вече назовават Тримонциум/град на три хълма/.
В края на IV век пловдивският регион е включен във Византия и тогава започва т.н. "византийски период". От този период започва историята на днешния арменски християнски храм "Сурп Кеворк", който в началото на V век е издигнат от православни византийци до северната страна на крепостната стена и е наречен на "Свети Георги Победоносец"- /Агиос Георгиос/. В първоначалния си вид църквата съществува до 447 г., докато варварското нашествие на хуните опожарява Тримонциум. Въпреки големите жертви и тъгата по отвлечените от хуните християни, спасилите се жертви издигат наново своя храм. Минават столетия, нови преселения заливат полуострова.
Пловдив е един от най-древните градове в Европа, по-древен от Рим, Атина, Константинопол и е съвременник на древна Троя. През 72г. пр. н.е. римскияпълководец Теренциус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните вече назовават Тримонциум/град на три хълма/.
В края на IV век пловдивският регион е включен във Византия и тогава започва т.н. "византийски период". От този период започва историята на днешния арменски християнски храм "Сурп Кеворк", който в началото на V век е издигнат от православни византийци до северната страна на крепостната стена и е наречен на "Свети Георги Победоносец"- /Агиос Георгиос/. В първоначалния си вид църквата съществува до 447 г., докато варварското нашествие на хуните опожарява Тримонциум. Въпреки големите жертви и тъгата по отвлечените от хуните християни, спасилите се жертви издигат наново своя храм. Минават столетия, нови преселения заливат полуострова.
