Бачковският манастире вторият по големина и значимост български манастир. Разположен е много удачно на неголяма тераса, вдясно от поречието на Чепеларската река, до с.Бачково, на 10км от Асеновград и 30км от Пловдив. Това го прави изключително лесно достъпен и вероятно е най-посещаваният български манастир. В почивните дни и на големите църковни празници хиляди вярващи, поклонници и туристи посещават Обителта. Идват да се поклонят на светинята или просто да прекарат няколко часа сред манастирския покой или в красивите му околности. Микроклимата на обградената от върховете на Родопите манастирска котловина е много благоприятен, без крайности, лете прохладен, а през зримата сравнително мек. Това позволява в манастирската градина да се отглеждат всички видове зеленчуци, а от плодовете край него зреят дори смокини.

История

Бачковският манастир „Успение на Пресвета Богородица”, е основан от Великия доместик на запада и севаст Григорий Бакуриани в 1083г., по времето на византийския император Алексий І Комнин. По това време областта, където е основан манастирът, е част от Византийската империя и принадлежи на Григорий, който е и близък приятел на Алексий. За съосновател е приет и брат му, магистърът Абасий, вече починал по време на основаването, но завещал значителни суми и имущество за осъществяването му. В нарочния Устав, съставен от Григорий, изрично се посочват мотивите – добрият плод, който всеки православен християнин трябва да принесе на Бога и спасението на душите им. Делото е извършено изцяло с лични средства и „честни придобивки”, без да се използват по никакъв начин ангарии или незаплатен труд от страна на крепостните, принадлежащи на основателя.

Броят на монасите е определен на 50 души и един игумен. Първият е Григорий Вански, човекът ръководил непосредствено изграждането. Числото е значително, по същото време само два от цариградските манастири са по-многочислени. Първите монаси са от източните части на Византия – темата Иверия, районите на Тао и Клардж. По произход най-вероятно грузинци, но е възможно да е имало и православни арменци - в Националната библиотека в София се съхранява старо ръкописно евангелие на арменски език, произхождащо от Бачковския манастир. Въпросът продължава да е спорен сред историците. Същото се отнася и за братята Григорий и Абасий, наричани в едни от източниците грузинци, а в други арменци. Григорий споменава, че са синове на „княза на князете” Бакуриан, останали отрано сираци и пробили си път в живота благодарение на собствените си качества и вярната служба на византийските императори. Вън от всяко съмнение е, че са били православни, иначе не би било възможно да основат манастир във Византия. Сигурно е, че не е имало гърци сред манастирските братя с изключение на един, който да знае езика и да общува с местната администрация. Приемането на гърци е изрично забранено в 24-тата глава на Устава.

Григорий е добил от императора специален хрисовул, с който е осигурил пълна независимост на манастира, както от светска, така и от църковна власт, освободен е бил от плащането на данъци. Изрично е упомената независимостта му от близкия пловдивски митрополит(гл.3), все със същата цел. Уставът е приподписан от тогавашния Иерусалимски патриарх Евтимий. За да бъде тази независимост реална, основателят, който вероятно е бил неженен, е оставил основната част от немалкото си имущество на новооснования манастир. Значителен брой земи и селища в околностите на днешния Асеновград и самият град, упоменат като Станимака, в Родопите, а също и Беломорска Тракия – в солунско и гюмюрджинско(сега Комотини), са изброени като собственост предадена на манастира. Към манастира, за нуждите на поклонничеството, Григорий построява три страноприемници – метоси. Прилонгийски, Мармарски и Станимашки. Първите два, в районна на Беломорието, не са запазени, от третия е запазена черквата св.Георги и руините на жилищната част. Предоставен е необходимият стопански инвентар, впрегатни и домашни животни, само конете са 110.

За нуждите на богослужението са осигурени богослужебни книги, утвари, икони, богослужебни одежди, някои от които с богата скъпоценна украса. Седемнадесет хрисовула и ред други официални документи дават нужната юридическа сила на статута и собствеността на обителта. Във всички стари източници манастирът се назовава Петриционски - гръцкият вариант на Петрички, както е старото име на местността, където е построен. Бачковски става в късното средновековие, след възникването на едноименното село в близост. Бачкова се нарича нивата спомената в Устава и подарена също на манастира.

Още след основаването, в манастира е създадена и започва да действа книжовно-богословска школа. Григорий е успял да привлече в нея някои от изтъкнатите умове на времето си. Най-известен сред тях е Иоан Петрич(или Петрици), грузинец, ученик на Иоан Итал и на Михаил Псел. В Бачковския манастир той превежда на грузински „Начала” на Прокъл, пише съчинения против ересите. Завършва живота си в Грузия, в Гелати, след прекарани тридесет години в манастира.

Желанието на Григорий Бакуриани, костите му да почиват в основаната от него обител, не е съдено да се осъществи. Убит е три години след основаването, край село Белятово, на север от Пловдив, в сражение с местните павликяни. Тялото му не е намерено след боя. Но костите на по-рано починалия му брат, Абасий, са пренесени от Григорий и положени в манастирската Костница.

За времето от основаването си до заемането на територията на манастира от турците, след падането на Пловдив в 1363г., той очевидно е запазил независимия си статут въпреки няколкократните му преминавания ту в български, ту във византийски ръце. Българските владетели не само са го зачитали, но и надарявали. Особено значителни дарения прави цар Иван Александър през първата половина на ХІVв., когато е признат за съктитор на манастира и негов портрет е изписан в манастирската Костница.

В епохата на кръстоносните походи обителта е посетена от кръстоносци, които го намират в много добро състояние, с двор покрит с бели каменни плочи и притежаващ много икони и църковни принадлежности, богато украсени със злато, сребро и скъпоценни камъни. По време на Третия кръстоносен поход, игуменът на манастира бил отведен на среща с отседналия в Пловдив император на Свещената римска империя Фридрих Барбароса, императорът се отнесъл изключително благосклонно към отеца като го надарил богато и изпратил по живо по здраво в манастира.

След завладяването на Балканите от турците обаче, животът на манастира става много по труден. Старите привилегии са загубени и обителта трябва да плаща данъци на османската държава. През ХVІв. манастирът минава във вакъфа на султан Сюлейман І, което му носи някои данъчни облекчения, които му позволяват да понатрупа средства, с чиято помощ осъществява впечатляващото си преустройство в началото на следващия век. Наред с това, манастирът е обект на чести грабежи, частично е разрушен. Но монасите успяват да се справят и богослужението не спира.

След падането на старата българска столица в 1393г., Търнов град, Бачковският манастир е мястото, където най-вероятно е заточен последният патриарх на Втората българска държава – Св.Патриарх Евтимий. Тук той е приел и кончината на благословения си живот. Българският книжовник от първата половина на ХVв., Константин Костенечки, посещава манастира, воден от желанието да се учи от най-видния книжовник и духовник на Втората българска държава, но не го заварва между живите. Намира неговия ученик Андрей или Андроник. Очевидно Патриарх Евтимий е продължил книжовните и духовните си трудове и в Бачковския манастир. Още повече, че от края на ХІV и началото на ХVвв. в обителта има и българи монаси, чийто брой постоянно нараства и е имало кой да приеме и продължи Евтимиевата традиция. За съжаление времето и историческите премеждия не пожалват манастирската книжнина и ценности и сега данните с които разполагаме са доста оскъдни.

Началото на ХVІІв. е времето, когато на Бачковския манастир е вдъхнат нов живот, обителта е основно обновена при игумените Матей и Партений. Препостроени са из основи съборният манастирски храм „Успение на Пресвета Богородица”, манастирската изба, трапезария и метохът в Асеновград. От средата на ХVІІв. е и последното писмено свидетелство за наличието на грузински монаси в манастира – иерусалимският патриарх Доситей посещава обителта в 1669г. и оставя приписка в манастирския устав, отбелязвайки, че „манастирът е на грузините”. С възстановяването си в седемнадесети век, Бачковският манастир окончателно губи останките от църковна самостоятелност и става ставропигия на Цариградската патриаршия. Игумените се назначават от Фенер, често пъти са гърци и въобще нараства гръцкото присъствие в манастира, което не минава без съпротивата на българските монаси. Осемнадесети и деветнадесети век са белязани от борбите за надмощие между българи и гърци, нещо характерно впрочем и за околните селища – Пловдив, Асеновград и др. Българските монаси, независимо от затрудненото си положение, не пропускат да подкрепят нововъзникващото възрожденско просветно дело. В тефтерите е отбелязана помощта им за първото градско пловдивско българско училище „Св.св.Кирил и Методий”. Пак по това време – първата половина на ХІХв. – манастирът е разширен с втори двор, за нуждите на нарасналото, след реформите в Османската империя, поклонничество. В 1836г. е построена в него третата манастирска черква – „св.Никола”, изписана малко по-късно от Захари Зограф.

През втората половина на ХІХв. с разрастването на борбите за възстановяване на независима българска църква, нараства и напрежението сред манастирското братство. Гръцките монаси успяват да изнесат и скрият най-старите копия на манастирския Устав, на гръцки и грузински език, и сега те се намират в библиотеката „Кораис” на о.Хиос. Изнесени са и други книги и ценности. В края на века, след учредяването на Българската екзархия, съперничеството е окончателно разрешено с преминаването на Бачковския манастир в юрисдикцията на новата българска църква през 1894 г.

Понастоящем Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и в него се покоят костите на двама от предстоятелите на Българската православна църква – екзарх Стефан и патриарх Кирил.


Бачковският манастир през 1930 г.

ЧУДОТВОРНА ИКОНА

             
Особен център на манастирския духовен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото основаване и винаги е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и посетители. Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния образ, споделят болката си и измолят защитата му. Самото разположение на св.икона е по волята на изобразената Божия майка и е свързано със скриването и намирането й. А именно, по време на трудните начални години на турското господство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на ХVІІв. и донесена в манастира. За почуда на монасите, тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св.Богородица, образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма.
            Съществува също така предание, че Чудотворната икона е копие на легендарната икона на св.Богордица, нарисувана от ев.Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира.
            Изображението на Божията майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните проучвания върху живописта й, сочат като най-вероятна датировка ХІв. или края му. Отстрани на образа на св.Богородица, може да се разчете надписът „влахерниотиса”, което говори, че тя повтаря живописния тип или пък е копие на прочутата Влахернска св.Богородица – покровителка на Константинопол. Бидейки покровител на града срещу различните врагове и военни набези, не би било учудващо, ако основателят Григорий Бакуриани, сам воин, е поискал и централната икона в основания от него манастир да възпроизвежда споменатия първообраз. Макар и потъмнял образът на св.Дева е достатъчно различим, за да видим безрезервната посветеност и любов в склонението на майчиното лице към Боговъплатения „Син Человечески”.

            Двете полета отстрани на фигурите са покрити от по-стария сребърно-позлатен обков, подарен в 1311г. от двама братя монаси в Обителта през ХІVв. – Атанасий и Окропир. Върху него е изчукана надпис на старогрузински език, който гласи:
            „Обкована бе тази икона на Пресветата царица наша Богородица в Петрицион    (Бачково-С.П.), от двамата родни братя таойци, синовете на Игнатий – наставниците Атанасий и Окропир за 125 перпера заедно със сребърната лампада пред иконата в царстването в Гърция(Византия – С.П.) на благочестивите царе Андроник, Михаил и Андроник Палеолози, а в Грузия – на Константин и Димитрий Багратиди, в лето от началото на (света) по гръцки 6819, а по грузински 6915.
            Света Богородице, приеми в жертва този малък техен дар и прости им и бъди им ходатай и на родителите им в деня на съда пред твоя Син и Бог наш. Амин, амин да бъде, амин.
            В хроникон 531, индикт 9.
            Христе Боже, помилуй техните души, човеколюбче, амин.”
           
            Вероятно от същото време, ако не и по-стара е увенчаващата главата на Божията майка сребърно-позлатена ажурна диадема, покрита по-късно, в началото на ХІХв., от масивен сребърен нимб с надпис в средата „Петко Хаджи и Добра 1819г.” Прието е, че същите са дарители на релефната сребърна ризница, покриваща сега изцяло телата на Иисус и майка му. Преданието ни казва, че Петко Хаджи е подарил сребърния обков в знак на благодарност за излечението на дъщеря му пред иконата. Ризницата е забележително постижение на златарското изкуство на епохата, предава изразително драперията на одеждите и поривът на телата едно към друго.
            Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния образ е учредено още в ХVІІв. литийно шествие на Втория ден на Великден до Клувията.
           

 

ЧУДЕСАТА НА СВ.БОГОРОДИЦА

СВИДЕТЕЛСТВО НА ДЯКОН МИХАИЛ

 
Йеродякон Михаил страдаше от известно душевно разстройство, но това не го спираше да изпълнява задълженията си в храма. Веднъж през месец ноември 1997г. по време на богослужение, когато се чете шестопсалмието, седейки на обичайното си място недалеч от Чудотворната икона на св.Богородица, с дясната си страна е бил обърнат към нея, изведнъж почувствал дясната му страна да се облива в благодатни тръпки от главата до стъпалото. Обърнал се към иконата на св.Майка и прошепнал: „Майчице, Богородице, благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти!” Отново за втори път почувствал същите благодатни тръпки на дясната страна на тялото си. След случилото се се почувствал значително по-добре психически.

Три месеца по-късно, отново по време на богослужение, когато се изпълнява евхаристийният канон и се пее:”Тебе поем”, дякон Михаил стоял със свещника в преклонение пред царската икона на Иисус Христос на иконостаса. С духовните си очи вижда под купола на църквата сноп искрящи лъчи. Виждайки това казва в сърцето си:”Господи имам нужда от Теб, слез над мене!”, тогава снопът се спуснал искрящ над него и той усетил с цялото си тяло благодатни тръпки по-силни от първите, получени пред иконата на св.Богородица. След чудото дякон Михаил се почувствал още по-добре душевно, върнал се здравият и нормален сън и всякакви лоши мисли, които го спохождали преди, престанали.

Отец Михаил продължава и до днес во добро здраве да изпълнява дяконското си служение в св.Бачковска обител.

ДРУГ СЛУЧАЙ С ДЯКОН МИХАИЛ – ИЗЛЕКУВАНЕ НА РАКОВО БОЛНА

В началото на 80-те години на ХХв., докато о.Михаил си стоял пред манастира, към него се приближили две жени, едната известната леля Олга от Асеновград, а втората жена, доста по-млада, се казвала Маруда. Жените споделили, че Маруда има рак на носа и го помолили да отиде с тях до Клувиата, за да се помолят всички заедно за излечението на й. Когато стигнали местността, се изкачили до малката пещера, където иконата е била намерена, събрали се с известна трудност в тясното пространство и започнали да се молят. Всеки се молил в сърцето си, дяконът мълвил:”Майчице, Богородице, не допускай децата й да останат сирачета!” След няколко минути в молитва, Маруда усетила, че силата на изцелението идва от страната на дякон Михаил. След като се върнали, а били на Клувията преди обяд, Маруда се отправила за Пловдив, където трябвало да я изследват окончателно и насрочат датата за операция за отстраняване на тумора. При изследването лекарите останали учудени, че няма не само тумор, но и установените по-рано негови разсейки. Медиците, удивени, попитали какво е правила или лекувал ли се е с нещо, на което щастливата майка отговорила, че единствено се е помолила на св.Богородицана мястото на намирането на Чудотворната й Бачковска икона.

ИСТОРИЯТА НА БАБА ЕЛЕНА(ПОПОВА)

В следствие на тежко заболяване Елена Попова е приета за мъртва и тялото й е свалено в моргата на Смолянската болница, откъдето дъщеря й Росица, отива да го вземе за погребение. Докато се суети около него в моргата, забелязва че палецът на ръката на майка й трепва, извиква веднага медицинския персонал и майка й е върната към живот. След възстановяването си, Елена Попова отива в Бачковския манастир, среща се с игумена му, Филарет, по-късно Видински митрополит, и споделя, че по времето когато е била приета за мъртва, е видяла сън, в който е била в двора на манастира и там, върху зелена морава, е видяла бяло агне и че тълкува съня си като отправено към нея желание да посвети труда си на Бачковската обител. Игуменът приема молбата й и баба Елена, както започват да я наричат, остава до смъртта си в манастира, работейки дълго като игуменарчик, а след като изнемощява е оставена да пребивава. Към края на живота си, баба Елена прие монашество под името Евдокия, както се и упокои. Погребана е в манастирското гробище.

С нейното пребиваване е свързано и друга интересна история. Отново в съня си, баба Елена вижда Йоан Кръстител много окалян и изпоцапан. Приела, че видението е заради параклис посветен на светеца, в околностите на манастира, който бил изоставен и превърнат в обор от мастните селяни. Решена да поправи положението, баба Елена собственоръчно изгонва животните от параклиса и забранява на селяните да го ползват повече то подобен начин. След това със съпруга си и за тяхна сметка, го почистват и възстановяват напълно, според думите на Предтечата Господен казани й в съня й: „Мръсен съм, трябва да ме почистиш!”

НАСТАНЯВАНЕ

Желаещите поклонници и посетители могат да останат да нощуват в манастира.

Предлагат се стаи без санитарен възел, с повече легла и общи тоалетна и умивалня на коридора. Цената е 10лв. на легло.


Има и стаи със санитарен възел, с две, три и четири легла. Цената е 15лв. на легло.
 


  
При предварителна заявка може да бъде осигурена и храна в манастирската трапезария. Останалите да спят в манастира трябва да съблюдават християнско благоприличие в поведението и облеклото, употребата на алкохол не е позволена.
Двойки, които желаят да наемат самостоятелна стая, трябва да имат сключен граждански брак.

Туристическите автобуси ползват безплатен паркинг, като има лесен и удобен достъп за големи автобуси.