Храм Света великомъченица Параскева, София

Храмът е посветен на света вмчца Параскева, живяла в края на ІІ началото на ІІІ век в град Икония, Мала Азия. От дете тя била възпитавана в християнските добродетели. След смъртта на родителите си тя получила голямо наследство, което с радост разделила с бедните. След време решила да се посвети изцяло на Бога. По време на Диоклетиановото гонение (303 г.) 16 годишната Параскева твърдо отстоявала своята вяра. Въпреки жестоките мъчения, на които била подложена, тя не се отрекла от Христовото име. Заради своя отказ да се поклони на римския император като на Бог, тя била осъдена на смърт. Нейните тленни останки, християните погребали в родния й дом. Скоро на гроба започнали да стават много чудеса и изцеления. Православната църква чества паметта на още две светици, носещи името св. Параскева: св. Преподобномъченица Параскева Римлянка, подвизавала се също през ІІ в. и св. Преподобна Параскева Епиватска (ХІ в.), известна още като св. Петка Българска. Често пъти хората ги смятат за една и съща личност.

Впечатляващият със своето благолепие и размери храм „Св. Мчца Параскева” е построен със средствата на самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „Св. Петка Самарджийска” в подлеза на ЦУМ. Новата църква е предназначена да поеме големият брой преселници, които пристигали в столицата по това време. Решение за строежа на новия храм е взето на 4-ти април 1909 г. Дворът й, с площ 3000 кв. м., е откупен за 70 000 лв. от братя Генови и братя Коцеви. На 2 ноември 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от арх. Торнев. На него е възложено и изпълнението на строителния план. Той е реализиран в края на 1929 г., въпреки бюджетните затруднения. Това не би било възможно без щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, Тодор Плочев и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. Иван Травницки и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. Д. Гюрдженов и проф. Сергей Шишков.

Централният престол, в чест на св. вмчца Параскева, е осветен от екзарх Стефан на 6 април 1930 г. Северният престол на олтара, в чест на свщмчк. Харалампий, е осветен през 1934 г., а южният „Въведение Богородично” от патриарх Кирил през 1960г. Празничните дати, в които храмът отдава почит на своите небесни покровители са няколко: 28 октомври- св. вмчца. Параскева: 10 февруари-свещеномъченик Харалампий. Отдава се специална почит и на патроните на двата странични параклиса: св. Йоан Богослов, чиято памет честваме на 26 септември и на мъченик Мина, честван на 11 ноември.

Влизащите в храма остават поразени от неговта красота и величие. Той е достойна възхвала на светата великомъченица Параскева, която църквата възпява с тропара: „Премъдра и всехвална Христова мъченице Параскево, ти придоби мъжествена сила като отхвърли женската немощ, победи дявола и посрами мъчителя викайки: елате и тялото ми с меч посечете и с огън го изгорете: аз с радост ще се възнеса към моя Жених Христа. По нейните молитви, Христе Боже, спаси нашите души.”